Бихме искали да ви представим един сравнително нов вид боровинка, непознат на българските стопани.
Родината на едроплодната червена боровинка е Северна Америка. В САЩ и Канада има огромни площи, оформени като блата, пригодени за отглеждане на тези толкова ценни плодове. В Европа има създадени млади насаждения в Полша и Германия, а в нашата страна се отглежда само от любители градинари.
Червената боровинка е вечно зелено ниско пълзящо растение. Има два вида растеж. Единия е образуване на дълги ластуни /снимка 1/  достигащи до 2 линейни метра за един вегетативен сезон и изправени /снимка 2/, достигащи височина 15-20 см, на които са заложени плодните пъпки за настоящия сезон и вегетативните за следващия. Крайната цел е да се получи висока плътност на ластуните през първите две години, които след това да образуват силни, изправени плодоносни стъбла, а от там и по-голямо количество плодове.

Плодни пъпки за следващия сезон

Гъста мрежа от млади ластуни на червена боровинка

Пълзящи ластуни, сред пороен дъжд

Червени боровинки, изправени по време на цъфтеж

Кореновата система е плитка – до 10-15 см, способна да издържа преовлажняване, но не и продължително засушаване.
Червените боровинки са  едни от най-здравословните източници за получаване на витамин С и защита на тялото срещу инфекции на пикочните пътища. Все повече изследвания показват други полезни ефекти поради високите им антиоксидантни свойства, като понижаване на холестерола. Затова все повече са желаещите да ги отглеждат в собствените си градини.
Индианците са правели лапи от плодовете на червената боровинка, за изтегляне на отровата от раните от отровни стрели.

 

.